My Blog

Какво мислите за генното инженерство при хората?

януари 30th, 2008

Откакто гледах филма „Гатака“ („Gattaca“) от време на време се замислям за бъдещето ни като вид, тъй като то е тясно свързано със сегашните открития в микро-биологията и генното инженерство. Ще разкажа набързо за какво става въпрос във филма. Действието се развива в бъдещето, в период когато технологиите са достигнали до такова ниво, че хората могат да определят пола, коефициента на интелигентност и устойчивостта на болести на своите деца, още преди те да бъдат заченати, чрез генното инженерство. Мнението ми за тази нова наука е, че част от еволюцията на всеки високо-интелигентен вид е достигането до ниво, при което той ще бъде способен да управлява собствената си еволюцията. Но тази възможност носи със себе си много рискове и опасности. В „Гатака“ бяха посочени някои от тях: не всички деца се раждат планувани и програмирани по изкуствения начин на генното модифициране. Децата заченати по естествен път имат по-висока податливост към смъртоносни заболявания, по-ниски издръжливост и коефициент на интелигентност, по-кратък очакван живот. Това автоматично ги довежда до неравнопоставено положение спрямо създадените по поръчка хора и единствената работа, която могат да си намерят е да чистят сградите и тоалетните на учрежденията, в които работят и живеят последните. Естествено подобен род дискриминация
е забранена от закона, но големите корпорации успяват да намерят начин да го заобиколят и да ангажират в състава си предимно генно-модифицирани служители, тъй като имат по-висок потенциал във всяка една насока.

Наистина какво лошо има в това ние хората да увеличим средната продължителност на живота си до 150 години, минималния ни коефициент на интелигентност да бъде 130-140, да понижим вероятността да заболяваме от неизлечими болести като рак например? Звучи много добре нали? В това няма нищо лошо. Но само на пръв поглед…
Малко ще се отклоня и ще се спра по-подробно на коефициента на интелигентност (IQ). Както се вижда от следната графика, в момента средното ниво на IQ при хората е 100. Около 50% от хората са в тази зона. 25% от хората са с по-ниско, а другите 25% с по-високо IQ:

Ако искате да разберете какво е вашето IQ, погледнете тази тема. Препоръчвам ви да се пробвате с втория тест. За съжаление е само на английски, но е много подробен, изчерпателен и подобаващо сложен. Да, наистина би било много добре, ако всички бяхме много по-интелигентни… Обаче има една особеност. Преди време бях чел за един човек, не си спомням името му, който имал най-високото IQ, измерено някога. Над 225. Но никога не направил нещо значимо през живота си. Живял напълно нормален и обикновен живот. Не се отличил с нищо друго. Така, че зависи от конкретния индивид дали ще се възползва от заложбите си.

Ще се спра по-подробно и на причината поради, която стареем. Наскоро гледах документална поредица на BBC, която се нарича „How to build a Human“. Ето как беше обяснен този въпрос. Малко след формирането на нашата планета светът е бил много по-различен. Почти цялата част от повърхността на Земята е била заета от световния океан, а атмосферата е била пълна със смъртоносни газове като въглероден-двуокис. След време във водата са се образували едни бактерии наречени зелено-сини водорасли, които по някакъв начин се научили да извличат енергия чрез фотосинтезата. Поглъщали вредните газове и изхвърляли кислород в атмосферата и водата. Средата била идеална за тях, те се разпространили повсеместно в благодарение, на което атмосферата започнала да се пълни с кислород. По-нататък се появили множество едноклетъчни организми. Един от тях бил микробът митохондрии. Той от своя страна имал способността да произвежда енергия като разгражда кислород. В един момент митохондрият бил погълнат от друга по-голяма клетка и двете единици заживели заедно в симбиоза. Клетката доставяла на митохондрия кислород, а той като го разграждал давал на клетката енергия. Днес митохондриите са съставна част на всяка наша клетка.

Какво друго знаем за кислорода освен, че без него не можем да живеем? Това е експлозивен, високогорим ерозивен газ. Всички знаете, че металните предмети оставени изложени на кислород дълго време, започват да ерозират. Нещо подобно се случва и в нашето тяло. Когато митохондрия разгражда кислорода и произвежда енергия, като отпадък изхвърля свободни радикали. Те пък от своя страна имат способността да повреждат гените в клетките. Докато ние вдишваме кислород за да живеем, той ни убива малко по малко. Органите ни, които са най-снабдени с кислород са и най-податливи на неговата ерозия. Тук идва въпросът, но как през последните 1000 години при това положение човешкият живот се е увеличил почти двойно? Тялото ни има естествена защита от свободните радикали, като отделя специални молекули, които имат способността да улавят и неутрализират свободните радикали. Но за съжаление те не успяват да уловят всички от тях и в течение на времето пораженията им се натрупват, а производството на тази молекула в един момент намалява. Това води до стареенето. Има още един естествен начин да се борим със свободните радикали, като консумираме повече анти-оксиданти, като например витамините А, С и Е. Възможно е чрез генното инженерство да направим гените си по-устойчиви на свободните радикали или пък да увеличим концентрацията и производството в организма на молекулата, която ги неутрализира. Това съответно ще доведе до по-голяма продължителност на живота. Учените вече работят в тази насока и имат първоначални успехи. Увеличили са живота на лабораторни мишки двойно над нормата. Не би ли било хубаво и ние да увеличим още живота си? Така ще бъдем свидетели на много повече събития по време на житейският си път. Но пък увеличаването на живота би могло да доведе до пренаселеност. Все пак мисля, че можем да се справим с това, ако положим повече усилия и променим начина на експлоатиране на средата, в която живеем. Обаче увеличаването на капацитета на нашия живот не означава автоматично, че ще се възползваме от това. Остават рисковете от катастрофи, бедствия, болести, които ще съкратят живота ни. Съдбата си остава основен фактор. Ако има съдба…
В бъдеще ще е възможно да се отглеждат органи от гените на даден индивид, които ще бъдат напълно съвместими с организма му. Няма да има възможност да бъдат отхвърлени, защото ще носят същото ДНК като другите съставни части на организма. Това е супер. Ако нещо се случи с нас и някои от органите ни откажат или се повредят, ще можем да ги заменим с резервни части. Това е клонирането на органи чрез използването на стволови клетки от човешки ембрион. Тези клетки имат способността по време на растежа си да се превърнат във всеки един орган на организма ни. Проблемът е, че могат да се вземат само от човешки ембрион. Методът е следния: взема се човешка яйцеклетка, премахва се генетичния материал в нея, взема се ДНК от тъкан на пострадалия и се инжектира в яйцеклетка и тя се стимулира да се дели чрез химикали. Започнали са опити с човешки генетичен материал и има частични успехи. Почти пълен успех има при една лабораторна мишка, която е била със счупен гръбнак. Чрез метода е била създадена гръбначно-мозъчна тъкан, имплантирана в мишката и тя почнала да движи задните си лапи. Не би ли било прекрасно някой ден да има възможност да се отстраняват неизлечимите травми, които сега оставят хората инвалиди?

Но какво мислите за клонирането на цели хора? Отдавна клонирането на животни стана лесно като детска игра. Какъв е смисълът от клонинг – напълно идентично физиологично копие на един организъм? За мен никакъв и съм категорично против. Усъвършенстването на видовете идва чрез тяхната диверсификация. Произвеждането на идентични копия води до еднообразие и пречи на еволюцията. Против съм и когато даден човек бъде изгубен за света преждевременно поради някакъв инцидент, той да бъде възкресен чрез клониране от запазен генетичен материал. В края на краищата манталитета на един човек се формира в течение на времето, зависи от много фактори и е неповторим и строго индивидуален. Дори да се създаде точно генетично физиологично копие на починал индивид, манталитета му няма да бъде същия. Умствено той ще бъде някой друг, съвсем различен човек.

Наскоро четох, че учените са успели да въведат в ембрион на свиня гени от фосфоресцираща медуза в резултат, на което родилото се прасенце започнало да свети при облъчване с ултравиолетова светлина… За мен това не е прасе. Прасетата не фосфоресцират. И медуза не е. Това е нов вид животно. Някакъв мутант. Теоретично е възможно в човешки гени да се внесе генетичен материал от друг животински вид и да се получи нов вид (представяте ли си кентавър на живо?). Абсолютно съм против. Ако това започне да се прилага масово, ще бъде краят на човешкия вид. Земята ще бъде населена от мутанти, а хората ще спрат да съществуват.

Има още нещо, относно генното инженерство, което ме притеснява. Възможно е то да се превърне в скъпа услуга, която ще могат да си позволят една много малка част от хората. Тогава какъв ще е ефекта му върху еволюцията? Никакъв… Няма да има смисъл. За да успеем да ускорим еволюцията си чрез собствените си средства и възможности генното инженерство трябва да бъде всеобхватно и широко-достъпно. В никакъв случай не трябва да се допуска дискриминация спрямо хората появили се на този свят по естествен начин. Може примерно в учрежденията броят на работниците да се определя на база съотношение между генно-модифицирани/естествени индивиди в обществото. Необходимо е да се съгласуват и строго определят манипулациите, които могат да бъдат извършвани чрез генно инженерство, а отклоненията да се наказват.

Изводът ми от тези размишления е, че одобрявам генното инженерство, но при определени условия, които не трябва да се нарушават. Наистина би могло много да ни погне с неща, с които в момента се справяме трудно или са ни невъзможни, но също така би могло и да ни унищожи.

Съобщението е към категория: Без категория