My Blog

Motorhead в Каварна

юли 4th, 2007

Не си спомням преди колко години точно, Motorhead идваха да свирят в София. Тогава не им бях кой знае какъв фен, а и нямаше как да отида на концерта. По онова време радио „Тангра“ бяха пуснали един техен концерт в Германия, който звучеше много добре и даже си го записах. По-късно се запознах по-задълбочено с тяхното творчество и харесах много от парчетата им. Реших, че ако отново дойдат да свирят в България, този път няма да ги пропусна. Миналата година уж щеше да има във Варна рок-фестивал Monsters of Rock, но всичко пропадна. Бях решил да отида там само за да ги гледам. И така, оказа се, че все пак тази година Motorhead наистина ще идват, но този път в Каварна. Беше от ясно по-ясно, че ще отида. Всъщност в началото доста се колебаех дали да бия толкова време за път и да дам толкова пари за него, но все пак махнах с ръка на всички колебания, казах си, че със сигурност ще си прекарам много добре и всичко си струва. Около седмица преди концерта си взех билет за него, малко по-късно и билет за пътуването. Първо мислех да пътувам от София до Варна и от там да търся транспорт за Каварна, но се оказа, че има директни автобуси до там. И така на 29.06 дойде време да се стягам за път. Събудих се, обух си дънките, облякох си черната тениска на Motorhead, която взех няколко дни преди това и взех багажа си: портмонето, телефона и цигарите. После отидох на автогарата и в 11:00 потеглих на път. Пътуването беше почти 9 часа, но не беше зле, а и съм свикнал. Пристигнах в Каварна и бързо се ориентирах накъде е стадиона. Като влязох в него още нямаше много хора и отидох доста напред. Първо свиреха някакви 2 български групи, на които така и не запомних имената. Втората не беше зле. Както и очаквах, Motorhead излязоха към 22:00 и още от първото парче започнаха да ни размазват с тежкия си ритъм. Свиреха предимно песни от последните си 2 албума. Въпреки сравнително напредналата си възраст Lemmy изглеждаше много добре на сцената и не щадеше дрезгавия си и тежък глас, който страхотно пасва на музиката им.

Трудно ми е да опиша как музиката им се изливаше от огромните тонколони. Силна, тежка и безкомпромисна. Най-силно се размазах от удоволствие, когато свиреха 2 от любимите ми техни парчета: In the name of tragedy и Killed by death. За първото казвам, че звучи като бръмчене на Harley-Davidson при ниски обороти – мощно и ритмично. Когато свиреха второто парче се размазах тотално. През цялото време скачах или си въртях главата докато не започне да се откача. Едвам гледах от кеф, бях в екстаз. Много силно и приятно усещане изпитвах. По средата на концерта барабаниста направи към 10 минутно drum solo, което буквално разтърси стадиона. По едно време едни диви металисти си устроиха пого. Един от тях се блъсна в мен, ядосах се и го позасилих далеч от мен. Наложи все пак да се приместя по-назад. Гадно беше. Отишъл съм да се кефя и да куфея, а не да се блъскам и да се бия.

Една от песните, които изсвириха Motorhead – Whorehouse Blues, беше много интересна, защото Lemmy само пееше, а барабаниста и китариста свиреха на акустични китари. Закриха концерта с по-старите Ace of spades и Overkill, но аз вече нямах достатъчно сили да куфея. Стори ми се ужасно кратък – беше само час и ½. Исках още, исках да продължат да ме размазват докато нямам сили да стоя на краката си. Жалко, че не изсвириха още 2 много любими за мен парчета – Orgasmatron и I am the game. Когато свърши си взех една бира и седнах на стадиона за да я изпия и да си почина, обаче по едно време от охраната ме изгониха. Излязох и продължих по пътя да си пия бирата. Край стадиона има ужасно много хора, нямаше свободни места и реших да отида в центъра на Каварна, където да седна на някое заведение и да продължа с бирата. Така и направих. Но по едно време ми омръзна да стоя там и тръгнах да се разхождам из Каварна. Цяла нощ се шляех. Върнах се и до стадиона, където имаше много капанчета и седнах да хапна. За съжаление полицаите им бяха забранили да продават алкохол и нямаше как да си взема бира. После продължих да се шляя насам-натам. Сутринта като отвори едно кафене седнах там да убия времето докато дойде време да се кача на автобуса към София. Седнах на една маса с един метъл, който също е бил на концерта и се заприказвахме за музика и обменихме опит от концертите, на които сме били. Стана приказка, приятно беше. Стана 9:30 и дойде време да се качвам на автобуса. По време на пътуването почти спях. Не успях да се отпусна нормално и като се върнах, се чувствах ужасно изморен, но напълно доволен. Вечерта брат ми празнуваше рождения си ден и продължих с бирата…

Преди концерта на Motorhead тази година бях на още един голям концерт. На 4.06 в София свиреха Iron Maiden.

Естествено не пропуснах събитието. Много е хубаво да отидеш на концерт на такава известна и велика група, но не останах с много добри впечатления. Много добре свиреха, но постоянно нещо липсваше. Хареса ми да слушам на живо The Trooper, Hollowed be thy name, The Number of the beast и другите, които свиреха, но ми се струва, че подходиха твърде профисионално към концерта. Дойдоха, свиреха, свършиха си работата и си заминаха. Не останах доволен, както на предишните концерти. А при мен ги нямаше премеждията от концерта на Motorhead. Същия ден бях на работа и вечерта просто с колегите отидохме на стадиона да гледаме концерта.

Като стана дума за другите концерти, на които съм бил, сега ще ги класирам според впечатленията си

1. Metallica. Невероятно е да отидеш на концерт на любимата си група. За мен те са номер 1. С всяко едно парче, което свиреха, за мен се сбъдваше по една мечта. Направиха и страхотно шоу, имаше всичко – соло на китарите, соло на барабаните, James си играеше с публиката, имаше светлинни и звукови ефекти, пиротехника, изстрелваха ракети, докато свиреха Fight fire with fire, от 2-те страни на сцената горяха високи огньове. Публиката пееше заедно с певеца. Беше страхотно да викаш заедно с всички на стадиона примерно Come crawling faster, obey your master… Всички заедно изпяхме целия текст на Nothing Else Matters, даже заглушихме тонколоните на стадиона.

2. Apocalyptica. Не само защото свиреха много песни на Metallica. Раздадоха се по време на всяко парче, свиреха със страст. A и направиха много добро шоу. Бяха в пълен състав – 4 виолончелисти + барабанист. Докато свиреха държаха виолончелата си пред себе си и се разхождаха с тях, вдигаха ги зад врата си и продължаваха да свирят. Няма да забравя как Ейка Топинен застана пред барабаните и започна да забива по тях с лъка на челото си. Размазаха ме напълно. За разлика от Metallica изсвириха Seek and Destroy. Един от тях поде началните акорди на парчето, спря се и извика: Hey, what’s this? Публиката извика от удоволствие. После продължиха. Когато правеха една от паузите си, всички тропахме с крака по дървения паркет на залата, щяхме да я съборим. Певци нямаше, ние ги заместихме. Докато свиреха Nothing Else Matters, всички пяха. Просто беше страхотно от началото до края.

3. Motorhead. Изпитах невероятно удоволствие, див кеф когато свиреха In the name of tragedy и Killed by death. Разбиха ме и ме разтърсиха.

4. Black Sabbath. Бате Ozzy пя много добре. Хареса ми да го гледам как скача и куфее. Свиреха много добре, не направиха кой знае какво шоу, но останах доволен.

5. Iron Maiden. Много добре свиреха, но това беше. Дойдоха, свършиха си работата и толкова. Отидоха си без да ги интересува дали публиката е доволна. Невероятно е да ги видиш на живо, но това не е достатъчно.

И така, това са всички концерти, на които са бил. Искам още, но като, че ли не останаха групи, които да дойдат. Голяма част от останалите, на които бих отишъл на концерт, вече не свирят на живо. Нищо, и това не е малко. С удоволствие отново бих отишъл да гледам някоя от изброените групи.

Съобщението е към категория: Музика