My Blog

Apocalyptica

юни 6th, 2006

Преди доста време минавах покрай едно място, на което се продаваха касети и дискове с музика на открито и звучеше много позната за мен мелодия. Спрях и се заслушах. С огромна изненада установих, че това е песен на Metallica в изпълнение на класически инструменти. Тогава не ми беше ясно дали става въпрос за цигулки или виолончелoта. По късно разбрах, че изпълнителите са група, която се нарича Apocalyptica и е съставена от четирима виолончелисти, а техният първи албум е съставен изцяло от парчета на Metallica и се нарича Plays Metallica by Four Cellos. Много скоро след това се сдобих с него. Продължих да се интересувам от групата и си взех още техни албуми. Освен Metallica имат кавъри на парчета на групи като: Sepultura и Faith No More. В началото изпълняваха само кавъри, но по-късно започнаха да се появяват и техни авторски инструментали с много добро звучене. Първоначално звучаха само четирите челота, но по-късно в изпълненията им започнаха да се включват пиано и барабани и изненадващо за мен и певци. Станах им фен. Ето, че за голямо мое удоволствие на 02.06.2006 г. получих възможността да присъствам на техен концерт в София и сега ще ви разкажа впечатленията си от него, които въпреки някои отрицателни фактори бяха много приятни.
За съжаление, концерта не започна без проблем. По първоначална програма вратите на зала Христо Ботев в Студентски град, където се проведе мероприятието, трябваше да бъдат отворени в 18:30 ч. за публиката, а в 19:30 ч. концерта да започне с изпълнения на подгряващи групи. Отидох там в 19:00 ч. и заварих огромна тълпа струпана пред входа на залата. Мина 19:30, но още не бяха започнали да ни пускат. Започнахме да се питаме какво става, но си чакахме. Някои не бяха много търпеливи… Малко след това от организаторите извадиха и залепиха на входната врата голям надпис, който гласеше: „Поради технически причини концерта ще започне в 20:30 без подгряващи групи“. Всички се почувствахме неприятно изненадани, но нямахме друг избор освен да продължим с чакането. Мина 20:00 и 20:30, но пак не започнаха да ни пускат… Всички бяха недоволни, а на някои даже не им стигнаха нервите и започнаха на висок глас да коментират ситуацията. Продължихме да чакаме прави, навън пред залата (добре, че времето беше хубаво и не валеше дъжд) до към 21:15 когато вратите на залата най-после бяха отворени за нас и с нетърпение нахлухме в нея. Но за неприятна изненада малко след това се озовахме натъпкани в коридора, където едвам се дишаше, а вратите на самата зала бяха затворени. Трябваше да продължим да чакаме… Добре, че поне отвътре започна да се чува как музикантите започнаха да настройват уредбата и инструментите си така, че стана ясно, че все пак концерт ще има. Най-после в 22 ч. без нещо ни допуснаха да влезем в залата. Направо нахълтахме в нея. Онова, което изживяхме в последствие определено си струваше чакането.
Когато влязох в залата, за голяма моя изненада голяма част от хората се отправиха към седалките и си седнаха. Не мога да ги разбера. Как може да отидеш на подобен концерт и да стоиш седнал?! Това е музика, която трябва да се изживее, а това става докато скачаш и куфееш в унисон с изпълненията на музикантите. Затова и се разположих колкото беше възможно по-напред. Бях на около два метра пред сцената, която беше готова за излизането на музикантите. Направи ми впечатление, че освен барабаните, бяха разположени и четири грамадни трона с изрисувани на тях черепи. Това ме впечатли, защо по принцип сега Apocalyptica са трио, а не квартет, както отначало. Явно се бяха събрали в пълен състав за турнето, което ме зарадва.
От първото парче Apocalyptica започнаха да ни разбиват с бърз и як хеви чело метъл. Второто парче, което изсвириха беше Master of Puppets – много здраво парче обичано от всички фенове на Metallica. Подивяхме от кеф. Залата се тресеше от изпълненията на групата и екзалтираната публика. Докато Apocalyptica свиреха припева, ние го пяхме. На феновете на метъла това няма как да не им звучи познато:

…..
Come crawling faster
obey your Master
your life burns faster
obey your Master
Master

Master of Puppets I’m pulling your strings
twisting your mind and smashing your dreams
Blinded by me, you can’t see a thing
Just call my name, `cause I’ll hear you scream
Master
Master
Just call my name, `cause I’ll hear you scream
Master
Master
……

Perttu Kivilaakso, Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen, сн. Avtora.com

После музикантите чрез Eicca Toppinen се извиниха за дългото чакане, на което бяхме подложени и го оправдаха с проблеми в музикалната уредба, но на нас не ни остана много време да мислим затова, защото продължиха да ни разбиват с яки парчета. Изпълниха няколко техни авторски инструментали: Heat, Betrayal/Forgiveness, Somewhere around nothing, Prologue… По едно време Eicca Toppinen реши да каже нещо, но в екстаз от предишното им парче ние постоянно викахме и не му давахме думата и той се изцепи като каза: You crazy Bulgarians!

Eicca Toppinen, сн. Avtora.com

За да успокоят страстите изсвириха две по-бавни парчета – Nothing Else Matters и Bittersweet. Както и по време на концерта на Metallica в Пловдив и тук публиката изпя целият текст на първото парче. И аз пях, не че мога да пея, де… Между другото Nothing Else Matters звучи прекрасно в изпълнение на Apocalyptica. А когато свиреха Bittersweet, ние се постарахме да заместим отсъстващите певци. Други парчета на Metallica, които съм чувал в изпълнение на живо в оригинал, които сега чух и във вариант на Apocalyptica бяха: Fight fire with fire, Enter sandman, Creeping Death. По време на последното парче всички със задоволство пяхме припева:

……
Die! Die! Die!
Die by my hand
I creep across the land
Killing first born man

Die! Die! Die!
Die by my hand
I creep across the land
Killing first born man
…..

Нещо повече. Metallica пропуснаха да изсвирят Seek and Destroy в Пловдив, но за сметка на това го чух в изпълнение на Apocalyptica. Беше много яко. Един от тях подкара началните акорди на песента и всички настръхнахме. Той каза: Hey, what is this? И после пак ги повтори. Развикахме се от удоволствие. Започна бурно куфеене и скачане. Някои от публиката си устроиха и пого, което не беше много хубаво, защото не е приятно докато мирно си куфееш и скачаш и се кефиш на музиката, някой да те сръга в гърба…
Освен парчета по Metallica, чух и кавър по едноименният инструментал на Sepultura – Inqusition Symphony. Също много здраво парче.

Eicca Toppinen и Paavo Lötjönen, сн. Avtora.com

Поведението на музикантите на сцената беше страхотно. Раздадоха се и свиреха на инструментите си по оригинален начин – вдигаха ги във въздуха, поставяха ги зад тила си и се разхождаха с тях докато свиреха.
Всъщност Apocalyptica не идват за първи път в България. Били са тук през 1999 г., когато са изнесли концерти в София и Пловдив. Тогава не можах да ги гледам пряко, но поне ги видях по телевизията. От тогава зная, че са нарекли групата си така, защото са искали хем да звучи апокалиптично, хем да наподобява името на любимата им (ми ;)) група Metallica, и така са се прели на Apocalyptica.
Ето, че доживях да ги видя на живо. Надявам се да дойдат и трети път в България, че да мога пак да ги гледам.
Когато приключи концерта се чувствах като размазан, но размазан от кеф! Разбих се от куфеене и скачане. Тук е момента да се извиня на всички, които настъпих, докато скачах… Не беше нарочно!

Съобщението е към категория: Музика